Етимология
Етимологията на думата радио, още радиотелеграфия, води началото си от така наречената безжична телеграфия (wireless telegraphy), в някои страни като Великобритания, съкратено на просто wireless. Представката радио-, в смисъла на безжичен пренос, за първи път е използвана в думата радиопроводник, чието описание е дадено от френския физик Едуар Бранли през 1897 година. По-късно (1898) се появява и термина радиотелеграфия. Думата радио идва от глагола излъчва (от английски radiate - на латински radius - поток светлина, лъч).
Думата радио, самостоятелно, се появява в статията на Ли Де Форест - "безжичен пренос на радио вълни" от 1907г. Терминът радио е приет от Военноморските сили на САЩ през 1912 г. и става общоприет по времето на първите комерсиални предавания в САЩ през 1920 година. Съществителното излъчване (broadcasting) идва от земеделски термин, което означава разпръскване на семена. Думата broadcasting е заимствана и от други езици в Европа и Азия.
Страните от Британската общност продължили да използват термина wireless (в този му смисъл) до средата на 20 век.
През последните години терминът wireless придоби популярност в следствие на бързия растеж на компютрните мрежи с малък обсег, например Wireless Local Area Network (WLAN), Wi-Fi, Bluetooth, както и с въвеждането на първите 2G мобилни системи - GSM и UMTS. Днес терминът радио се използва в смисъла на приемно-предавателно устройство, радиостанция или чип, докато "wireless" се отнася до системата и/или метода, използван в радио комуникациите. Затова се говори и за радиопредаватели и устройства за радиочестотна идентификация (RFID), но когато става дума за wireless, се подразбира безжични устройства и безжични сензорни мрежи.